Защо дори след 5 сменени работни места се чувстваме по същия начин?
В практиката ми често чувам следното: „Смених фирмата, смених шефа, смених дори сферата… и след 6 месеца отново съм на същото място: изтощен/а, не уважават границите ми и изпитвам пълна липса на разбиране и съдействие.“
Когато сме в бърнаут или сме дълбоко неудовлетворени, първият ни естествен импулс е да сменим външната среда. Търсим спокойствие, спасение и промяна навън.
Практиката категорично показва: Където и да отидем, вземаме себе си със себе си.
Ако не сме работили върху вътрешните си модели:
Как казваме „не“ и как отстояваме границите си?
Какъв е нашият вътрешен темпоритъм и кога пренебрегваме сигналите на тялото си за умора?
Търсим ли външно уважение, понеже самите ние не си даваме такова?
…тогава несъзнателно пренасяме същия сценарий на следващото работно място — просто с нови „актьори“.
Промяната на средата работи само тогава, когато е съпроводена от вътрешна работа. Личната промяна не започва с новия трудов договор, а с това да опознаем собствения си ресурс, нужди и автоматични реакции.
💭 Какъв е вашият опит?
Смяната на работата носила ли ви е трайно спокойствие, или се е налагало първо да промените нещо вътре в себе си?
#ЛичниГраници #Себепознание #КариераИПсихология
музикотерапевт